Постинг
04.02.2015 00:47 -
За спиралите и златното сечение
Дълго време се опитвах да осмисля златното сечение. Как е възможно да разделиш една крайна отсечка, така че по-голямата част да се отнася към по-малката в отношение 1.618... като числата продължават до безкрай. Как изобщо са възможни трансцеденталните числа фи и пи? Отговорът се крие в наименованието им. Трансцедентални! Тези числа не са от този, материален свят, а от нематериалния, този отвъд времето и пространството, там където всичко е една вълна, разпростираща се из безкрая. Тези два свята са едно и също. Само че, нашият вроден материализъм, ни нашепва, че само единия е "реален".
Другото ми прозрение е относно спиралите, по които се изграждат галактиките. Чистата логика сочи, че те трябва да копират спиралата на Фибоначи, а не тази на златното сечение.
Една спирала, построена по числовата редица на Фибоначи, след определен брой деления, става изключително близка и трудно различима от тази на златното сечение. Тя никога няма да достигне точните стойности, но различаването им е изключително трудно.
Логиката е против спиралата построена по фи, защото тя се разширява и в двете посоки, т.е. няма детерминирани начало и край. Вселената, живота, ако биха могли да позволят нещо, което няма край, то с подобно, което е без начало, би се получило объркване, парадокс.
Но в необяснимото понякога се крие отговора. За целта трябва да ги погледнем по философски.
Нашият свят, нашата реалност приличат на програма. Всичко се развива по определени параметри. Дори съвременната физика започва да мисли в посоката, че Големият взрив се е повтарял многократно. Без начало и край! След определен брой "рестартирания" границите се размиват. И спиралата на златното сечение го доказва.
На надгробната плоча на Якоб Бернули, е изсечено изображение на спирала с надпис" Eadem mutata resurgo
"Изменяйки се, аз възкръсвам същата".jpg)
Мисля, че спиралата на златното сечение представлява един идеализиран модел на развитие, шаблон. А спиралата на Фибоначи се опитва да го пресъздаде, т.е. живота се развива по нея. Никога няма да достигнем до стойностите на идеала, но с всяко израстване и надграждане, ще се доближаваме все по-близо до него. Явно винаги системата достига до даден етап, в който се рестартира. Дали е, защото са се изпълнили параметрите на програмата, или просто системата е забила? Ако е второто, човечеството в момента, не е ли зациклило на едно ниво, и дали тези катаклизми през последните години, не означават, че сме близо до ново рестартиране?
Другото ми прозрение е относно спиралите, по които се изграждат галактиките. Чистата логика сочи, че те трябва да копират спиралата на Фибоначи, а не тази на златното сечение.
Една спирала, построена по числовата редица на Фибоначи, след определен брой деления, става изключително близка и трудно различима от тази на златното сечение. Тя никога няма да достигне точните стойности, но различаването им е изключително трудно.
Логиката е против спиралата построена по фи, защото тя се разширява и в двете посоки, т.е. няма детерминирани начало и край. Вселената, живота, ако биха могли да позволят нещо, което няма край, то с подобно, което е без начало, би се получило объркване, парадокс.
Но в необяснимото понякога се крие отговора. За целта трябва да ги погледнем по философски.
Нашият свят, нашата реалност приличат на програма. Всичко се развива по определени параметри. Дори съвременната физика започва да мисли в посоката, че Големият взрив се е повтарял многократно. Без начало и край! След определен брой "рестартирания" границите се размиват. И спиралата на златното сечение го доказва.
На надгробната плоча на Якоб Бернули, е изсечено изображение на спирала с надпис" Eadem mutata resurgo
"Изменяйки се, аз възкръсвам същата"
.jpg)
Мисля, че спиралата на златното сечение представлява един идеализиран модел на развитие, шаблон. А спиралата на Фибоначи се опитва да го пресъздаде, т.е. живота се развива по нея. Никога няма да достигнем до стойностите на идеала, но с всяко израстване и надграждане, ще се доближаваме все по-близо до него. Явно винаги системата достига до даден етап, в който се рестартира. Дали е, защото са се изпълнили параметрите на програмата, или просто системата е забила? Ако е второто, човечеството в момента, не е ли зациклило на едно ниво, и дали тези катаклизми през последните години, не означават, че сме близо до ново рестартиране?
Вълнообразно
Шок - Армията на Израел нанесе удар по в...
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Всеки има своя звезда
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Всеки има своя звезда
Няма коментари
