Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.12.2018 12:59 - С КАКВО НИ ПЛЕНИ ЯПОНИЯ
Автор: veselingeorgiev Категория: Музика   
Прочетен: 3743 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 27.12.2018 13:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

Япония е страната в която сме имали най-много концерти. Като цигулар в камерен ансамбъл „Софийски Солисти” сме имали 11 турнета и над 300 концерта в цяла Япония до 2000 г., когато се пенсионирах. След моето оттегляне състава продължи да поддържа изключително високо музикално ниво и за наша радост (на старите колеги) продължи хубавата традиция и през година посещават Япония и изнасят концерти. Тук сме имали много приятни и хубави преживявания и сме с отлични впечатления. Има доста по-различни неща от Европа и Америка, част от които искам да опиша. Мислех в настоящата статия да пиша само факти, но всички от оркестъра сме така пристрастени към Япония (има много, много причини за това) и на места няма как да не вмъкна лични оценки и суперлативи. Говорили сме си с колегите от „Софийски Солисти”, дали тези хора не са дошли от друг свят, от друга планета като гледахме как се справят със земетресения, наводнения и други бедствия без да се оплакват, вършейки си работата перфектно и мълчаливо за изключително кратки срокове. Постарах се да систематизирам нашето очарование от Япония в няколко насоки.

  

1. Публиката

 Точно един час преди концерт вратите на концертната зала се отварят и започват да влизат най-нетърпеливите посетители. Заемат местата си и си почиват от напрегнатия ден, като се отърсват от работното напрежение. В залата въздухът е озониран и е много приятно да се стои. От време на време пускат приятен аромат на цветя и човек има чувството, че е седнал на скамейка в хубав парк. Пет, десет минути преди началото на концерта залата е пълна. Закъснели почти няма. Точно на секундата отговорникът дава знак на оркестъра да излиза на сцената. Публиката слуша с интерес и внимание, преживява музиката. Няма излишен шум, няма разговори между хора от публиката. След всяка пиеса, изразяват възхищението си с доста ръкопляскания. След последната пиеса, ако усетят че изпълнителите са доволни от аплауза и с удоволствие са склонни да свирят бисове, ръкопляскат и понякога тропат с крака в такт и искат още изпълнения. Това действа много тонизиращо за изпълнителите. Много хора от публиката не обичат да напускат залата веднага, дълго остават в залата след концерта, за да продължат удоволствието си от концерта. След като се преоблечем се връщаме на сцената да си вземем нотите и пултовете. Те започват отново да ръкопляскат, ние отново се покланяме и ръкомахайки с ръце си вземаме довиждане с тях. Това е много приятно чувство и за нас и за публиката. Понякога се е случвало да идват хора в гримьорната носейки някоя програма на наш концерт от преди 15 години. Сочат снимката от програмата и питат за колеги от състава защо ги няма. Отговаряме им, че някои са починали, а други са на работа в чужбина. Пред такива хора стоим с просълзени очи, с уважение и преклонение за чувството което имат към музиката и към нас, като към приятели. Някои от тях бяха подчертали в програмите си от преди 15 години пиесата която най-много им е харесала и накрая дори са дописали програмата с бисовете които сме изпълнили. Е такова чудо в друга държава не сме имали !!! Страхотно е чувството да знаем, че имаме почитатели в Япония, които си спомнят с умиление какво сме свирили преди 15 години.

 В едно от последните ми турнета ярък спомен остави срещата ни с Японската принцеса. Предстоеше ни концерт в зала „Бунка Кайкан” в Токио. Изведнъж усетихме оживление и напрежение в организаторите на концерта. Преводачката дойде и ни каза че на концерта ще присъства Японската принцеса, а след това ще ни приеме на среща. Обясни ни как това трябва да стане по японския протокол и вековни традиции. Показа ни какви трябва да бъдат поклоните да диригента и оркестъра още по време на концерта. Присъствието на принцесата изискваше малко по-различно поведение. След нашето изпълнение дойде човек на Принцесата, който отведе състава на последния етаж в комплекса „Бунка Кайкан”, където се намираше апартамента на императора. Бяхме инструктирани, че не трябва да задаваме въпроси, да отговаряме на такива (само диригента трябваше да отговаря при евентуален въпрос), без да правим снимки, и без да я гледаме директно в очите. Наредихме се в полукръг и след чакане 5-6 минути се появи Принцесата в приказно красиво кимоно. Поздрави ни за прекрасния концерт, който сме изнесли. Попита кога е било първото ни турне в Япония. След отговора на диригента, отбеляза че тогава тя още не е била родена. Благодари на оркестъра за представянето на Европейската класическа музика пред японска публика. Ние приехме това като израз на уважение и признателност към оркестъра и България. След приключване на срещата най-усмихната и доволна беше преводачката и организаторите, който бяха доволни от факта че всичко мина перфектно по японския протокол.

 

2. Концерти зали

 Убеден съм, че японците имат най-добрите концертни зали в целия свят. Почти всички зали в които свирихме са нови, с великолепен дизайн, прекрасна акустика и много екстри където другаде по света не могат да предложат. Особено на първите ни турнета демонстрираха това което са построили. Питаха ни на каква температура сме свикнали да свирим в залата, каква температура да бъде в гримьорната. На каква влажност на въздуха искаме да свирим. Какво да бъде осветлението в залата (доколко тъмна и доколко осветена) и какво да бъде осветлението на сцената. Ние за себе си не знаехме на каква влажност се чувствахме добре. Всичките им зали са с прекрасна акустика и е истинско удоволствие да се свири там. Най-добрата безспорно е “Suntory Hall” ( 2006 места ), на която на входа встрани има мраморна плоча на която пише „Тази зала е построена с единствената цел, да бъде с най-добрата акустика в света”. В тази зала витае някаква позитивна енергия. Имали сме по два концерта на ден (дневен и вечерен) или концерт след което сме правили записи. Когато свършим не чувстваме умора а само удовлетвореност и задоволство. Инструментите ни звучат така хубаво, както никъде другаде. Особено вълнуващо е пред стената на славата където има автографи и кратки послания от почти всички известни артисти в света.

 След като описах възхищението си от прекрасните зали в Япония ще направя кратко отклонение за да спомена и изключително престижни и известни зали, в които сме имали удоволствие да изнасяме концерти.

 Зала "Моцарт" във Виена, "Пале Дорсе" и "Гаво" в Париж. Кралската концерваторив в Брюксел, "Уигмор Хол" в Лондон. Казаха ни, че тази зала (последната), (545 места) се смята за най-добрата акустика за камерни концерти. Не беше подновена и реставрирана, имаше нещо ретро в нея. В коридора по протежение на залата имаше портрети на Паганини, Липински, Лист, Шопен, Сарасате, Рубинщайн, Падаревски и.т.н. Под всеки портрет имаше датите на които са изнасяли концертите си. Гледахме с голям трепет и вълнение. Може би витаеше духа на тези велики изпълнители. Публиката беше елитна в официално облекло. В тази зала имаше нещо по-различно, дори мистично. Няколко дни след това се чувствахме като леко хипнотизирани, дълго време си говорихме за този концерт. Други зали в които сме свирили са зала "Виктория" в Женева, зала "Аудиториум" в Мадрид, "Паласио дела музика" в Барселона, зала "Херкулес" в Мюнхен, залата в Оперния комплекс в Сидни в Австралия във формата на голяма седефена мида. Също така сме свирили и в голямата зала в италиански стил в Сингапур.

 Имали сме концерти в големи катедрали в Европа. Звучността на оркестъра е друга, което се дължи на свръхакустиката, която има в тях. Имали сме празнични концерти по Рождество Христово и ВеликДен с местни хорове. Те са преминавали с много настроение и празнична атмосфера. Свирили сме във "Версай", катедралата където са коронясвани френските крале, "Санта Мария дел Пополо" в Рим, "Кьолн", "Улм" - най-високата катедрала в света (161 метра), "Сент Джордж" в Манчестер, "Саарбрюкен" където направихме запис за диск.

  

3. Магазини

 Много мога да пиша за Японските магазини. Още през 70-те год. те бяха така заредени и претъпкани със стока, че когато в София показвахме снимки на наши близки те не можеха да повярват, че това е нормалното състояние в Япония. Те възкликваха „Това не може да е истина, те са наредили магазините в града специално за вас!”. Смеехме се от сърце че не ни вярваха и шеговито отвръщахме „Ние сме музикален ансамбъл, не сме Брежнев в София за да се излъска целия град специално по този повод”.

 На едно от турнетата бяхме решили този път да закупим телевизори. По това време в София масово се гледаше телевизия на "ОПЕРА" и "РУБИН". Имахме приятел от Филхармонията, който разбираше от техника, и ни беше дал съвет непременно да купим и коаксиален кабел, защото в България бил дефицитен. Сравнително лесно избрахме телевизорите и поискахме коаксиален кабел. Всеки си беше  измерил колко метра кабел му трябва от телевизора до покрива на блока. В магазина настана оживление, няколко продавачи се събраха, смееха се и не можеха да повярват че искаме такива количества. Преводачката им обясни и разбраха, че в страната на киселото мляко хората си поставят антените на покривите, за да имат по-добра картина. До тогава в магазина били продавали само по два-три метра на клиент (колкото трябва от телевизора до розетката в стената). Казаха че няма проблем и на другия ден ще ни доставят кабелите в хотела. Действително след закуската от рецепцията ни подканиха да си вземем пакетите. Бяха така красиво опаковани с панделки, с името и метража за всеки, че никой не отвори пакета си и искаше да го занесе в София, като „произведение на изкуството”. Бяхме приятно изненадани, че кабелът се оказа много по-тънък и по-лек в сравнение с БГ-кабелите и не ни създаде проблеми с пренасянето.  

 Друг интересен случай имахме с колегата ми „Търи”. На едно от турнетата отидохме да купим нови кутии за цигулките ни. Отидохме рано сутринта в музикален магазин в кв. „Гинза” в Токио. В магазина бяхме първите, нямаше още никой. Избрахме кутиите и отидохме на касата да плащаме. Момичето таксува кутиите а колегата ми посочи афиша който стоеше зад гърба и. Беше много голям със снимка на нашия оркестър за предстоящия ни концерт. Изведнъж тя се притесни, изчерви и каза момент, момент, съжалявам и се затича към дъното на магазина. Стояхме сами пред отворената каса с йени. Стори ни се много дълго и започнахме да се притесняваме. В целия магазин бяхме само ние. По едно време се появи управителя, усмихнат и ни обясни че понеже сме чужденци и професионалисти трябва да ни направи намаление. Бяхме изненадани че ни ги продаде почти на половин цена. Покани целия оркестър и естествено при първа възможност всички бяхме там. Закупихме много пособия за инструментите.

 При едно от следващите ни посещения в Япония отново посетихме нашия любим магазин.  Бяхме записали плочи и ни направи впечатление че нашите са с по-високи цени отколкото плочите на Берлинската филхармония с Караян или Ню-Йоркска с Бърнстейн. Не можехме да повярваме на очите си и с преводачката попитахме управителя наистина това ли са цените. Той ни обясни, че техните записи са от преди 10 години и се продават с намаление. Нашите записи понеже са най-нови, най-актуални е нормално да са с по-високи цени. Почувствахме се приятно че в момента нашите плочи бяха оценени по-високо.

  

4. Организация на турнетата

 Една година преди турнето идва екип от четири човека в София да направи снимки за концертната програма и клип за реклама по телевизията. Избират винаги хубави обекти, като Народния театър, Софийския университет, черквата Света София, Рилски манастир и хубави изгледи. Шест месеца преди началото на турнето ни съобщават че вече са пуснали билетите и рекламата върви по телевизиите. Един месец преди началото на турнето ни съобщават, че три/четвърти от билетите са продадени и вероятно залите ще бъдат изпълнени до край. Като пристигнем в Япония още в автобуса от аерогарата към хотела ни връчват пликове в които има програма за цялото турне (хотели, час на тръгване, час за репетиции и концерти). Всичко е така ясно, че няма за какво да питаме. В пликовете е сложена в аванс известна сума, която трябва да получим за първите концерти. Винаги се тръгва в уречения час и винаги пристигаме малко по-рано от предвиденото. Преди концерт концертното ни облекло и тежките инструменти се придвижват с малко камионче и ги намираме в гримьорната на концертната зала където ще имаме концерт. Това е голямо облекчение за нас, защото по пътя от хотела до залата не носим багаж и можем да сме в удобно цивилно облекло. При пристигане в хотел стаите предварително са разпределени и на рецепцията ни чакат поименно пликове с ключове за стаите. Докато се качим до стаите куфарите ни (които също са надписани) пристигат носени на колички от прислужниците в хотела.

  

5. Внимание и загриженост

 Пътувахме с „Хикари” (високоскоростен влак) и аз по едно време се закашлях. В купето беше преводачката ни. След малко мина количка с напитки. Тя закупи вода и ми я поднесе с хапче, което да изпия. Беше извадила от багажа си аптечка. Попитах я това влиза ли в служебните и задължения. Отговори ми че го е направила по своя инициатива, тъй като ще бъдем два месеца на път и е закупила най-необходимите лекарства, включително антибиотици. Обясни ни че ние сме на работа, трябва да сме здрави за да преминават концертите ни добре и да дойдем отново. И други колеги се възползваха от услугите и при нужда. Това много ни развълнува и впечатли.

 При друг случай се скъсваше някое копче от риза или от смокинга, тя веднага вадеше конец и игла и с малките си сръчни пръсти бързо го зашиваше. Казваше ни, че преди концерт не трябва да се разсейваме с такива неща, задачата ни е да си мислим за предстоящия концерт. Непрекъснато наблюдаваше от какво имаме нужда, грижеше се за нас непрестанно. Обикнахме я и я чувствахме като част от оркестъра.

 След някои от концертите в знак на благодарност и подарявахме букета, който бяхме получили. Тя изключително се вълнуваше, като казваше че не е имала такива случаи и се радваше като малко дете. Полагаше грижи за букета като на следващия ден го слагаше отпред на автобуса. Букетът ухаеше приятно в целия автобус, а освен това и придаваше празнична атмосфера.

 При пристигане в следващия хотел го оставяше на рецепцията както беше с надписа „Софийски Солисти”. Това беше една хубава, непредвидена реклама за следващия концерт.

  

6. Раздяла

 В случаен разговор преводачката разбра че това е последното турне за трима от нас, които бяхме от основателите на състава. Това бяхме аз, Търи и Марчо. След няколко дни тя ни съобщи, че японската фирма която организира турнето иска да ни даде прощална вечеря като ние трябваше да изберем в какъв тип ресторант предпочитаме. Избрахме Индонезийски, защото до момента не бяхме посещавали такъв тип заведение и щеше да ни е интересно. На вечерята бяхме тримата основатели, преводачката и ръководителя на групата, който ни придружаваше от японска страна. Изкарахме една приятна и дълго запомняща се вечер. В края на вечерта организаторите ни благодариха за многобройните и дългогодишни концерти и бяхме изненадани от подаръци, с което показаха милото си отношение към нас. Този път ние предстоящите пенсионери напускахме Япония с особено голяма тъга. Знаехме че повече няма да видим тази прекрасна страна, в която преживяхме вълнуващи моменти, стотици успешни концерти и положителни емоции. Изпитвахме чувство като че ли сме загубили много близък човек.

  

7. Хотели и паркове

 Хотелите в Япония бяха хубави и красиви, с изрядна хигиена. В повечето от тях имаше уредба с която човек може да си избере на каква музикална атмосфера предпочита да спи - на клокочещо поточе, на ЖП-гара със стари локомотиви, в прерията, в планината ... Общо над 300 варианта. Това изключително ни впечатли, защото в друга държава  не бяхме спали в подобен хотел. Хотелите имат прекрасно уредени градини. Веднъж с моя колега (Мони) седнахме на една пейка под дърво. След около пет минути чухме чуруликане на птички. Огледахме се - нямаше такива. След малко зазвуча тихичко много приятна музика. След това пред очите ни премина бяло зайче. В обратна посока премина друго сиво зайче. Появи се и катеричка, която се покачи на дървото. Всичко това беше направено електронно за приятно преживяване и отмора. На никого (дори и децата) не му минаваше през ума да повреди електронните животинки, както това би се случило у нас.

 В Япония на три пъти сме преживявали земетресения - слава на Бога не много силни. В едното бяхме в Токио в 32-етажен хотел, а ние бяхме настанени на 28-мия етаж. Сутринта на закуска особено развълнувани коментирахме кой как го е почуствал. Преводачката ни каза, че допустимото отклонение в хоризонтална посока на последния етаж е до 60 см. Още се чудим как е възможно да се построи сграда, която да издържа на такова отклонение. Казаха ни че японците така строят сградите, че те се клатят, огъват се, но не се срутват.

 Удивлявахме се на японската честност както навсякъде, така и в хотелите. Ако се случеше нещо да забравим в хотела винаги след това го получавахме като пратка в някой от следващите хотели от програмата на турнето. Имаше случаи дори да получаваме неща които бяхме нарочно оставили за изхвърляне.

 В гр. Кобе на една от улиците ни направи впечатление че в края на тротоарите, успоредно на тях имаше изградени канали (около 40 см.) пълни с вода, в която плуваха чудно красиви риби. Рибата освен че е основна храна на японците, се смяташе че носи благоденствие, здраве и успехи. Гледахме рибките в захлас. попитах преводачката няма ли случай в който някой да загребе вода в съд и да си отнесе малко рибки за аквариума или за тигана. Тя със своя японски мозък не можа да си представи такова нещо и след малко каза "ама това е направено за всички, за да му се радват". Не се наех да и обяснявам, че в България такова нещо не може да просъществува, защото щеше да си помисли лоши неща за нашата страна. Чудех се в тези хора нямаше ли развити човешките качества на "присвояване" и "алчност", които ние имаме в излишък.

   

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 Ние от "Софийски Солисти" се бяхме убедили в магическата сила на музиката да обединява и сближава хората. Навсякъде където сме имали концерти сме били посрещани много топло и сърдечно. Чувствахме се горди и удовлетворени, че с концертите си допринасяхме за това хората да се чувстват доволни и близки помежду си.

 Много хора казват че със спомени не се живее, но не са прави. В дългите дни и нощи си спомням за най-хубавите преживявания по време на турнетата, за успешните  концерти в чужбина и България, гледам програми и снимки и ми става приятно. Отчитахме факта, че живота ни премина сред културни хора и имахме възможност да видим много неща по света и да имаме контакт с интересни и популярни музиканти.

 Благодаряхме на провидението, че ни беше определило да преживеем много пътувания и приятни емоции.

 

                      Веселин Георгиев, цигулар в "Софийски Солисти"

 




Гласувай:
6



1. ganini - Защо е така в Япония?
26.12.2018 15:00
Много приятни спомени и от една признателна и симпатична публика. Въпреки опустошенията на войната, земетресенията и цунамитата хората са останали хора, възпитани и мили.
Но сигурно когато тяхните оркестри са правили турнета в Европа и по света, тяхната полиция не е задържала по няколко музиканта в страната като "неблагонадежни"?
Може би вас от "солистите" са ви пускали вкупом, но може понякога да са и оставяли някой в София да си доупражни пасажите? Говоря за светлото минало!
Другите оркестри в страната минаваха през цедката на ДС и все артисваха някои другари.
Та японците им е било широко около врата и са могли да бъдат и възпитани и симпатични!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: veselingeorgiev
Категория: Музика
Прочетен: 29803
Постинги: 9
Коментари: 2
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031