БАЛКАНЪТ – ДОСТА ПО-ГОЛЯМ ОТКОЛКОТО СМЕ ГО УЧИЛИ

 

    Някога по /любимия ми предмет/ география учехме, че Балканът е с площ около 10000 кв. км, почти толкова, колкото и Родопите. Над 90% от площта на Балкана е в България, а от Родопите в България са около 75% от тях. В този постинг ще пиша за територията на Балкана, която е поне два пъти повече от тази, написана в учебниците на децата и днес и ще поясня защо.

   Балканът е част от Алпо-Хималайската планинска верига. Планината, която наричаме Стара планина започва от мястото на вливането на р. Тимок в Дунава и продължава до Черно море. Туристическият маршрут по билото на тази огромна за мащабите на страната ни планина е към 1000 км, а денивелацията, която се преодолява докато се измине този преход е около 20 км. Аз съм горд, че съм изминавал този преход три пъти. За мен Балканът е символът на страната ни.

   От билото на Балкана обаче започват много планини, притежаващи свое име, в действителност обаче те са част от него. Нима Средна гора не е част от Балкана или пък Врачанската планина, ще изброя десетки такива. С тях площта на Балкана според мен не е 10000, а 25000 кв. км, около 1/4 от територията на страната ни. Тези данни не мога да докажа, но ги считам за реални. Ще посоча отклоненията от Балкана, получили собствени имена, те наистина са много. Започвам ги от запад на изток. Не знам защо, винаги посоката запад считам за по-важна, ако имам алтернатиива така започвам пътуванията си по планините. Когато пък се изгубя някъде из тях и имам алтернатива на къде да тръгна, за да се прибера, винаги  тръгвам на ляво.

   Сега ще посоча планините, които по същество са част от Балкана, като ще го разделя на участъци между проходите му, а отделните участъци ще избирам по сродната им хидрография, орография и растителност, характерни за тях. Балканът е една тема, която присъства в живота ми десетки години и макар да нямам никаква научна работа върху него или пък титла, аз наистина съм компетентен по тази тема.

 

    І. Участъкът от билото на Балкана от р. Дунав до първия му изявен връх, Връшка чука:

    Този участък дори не прилича на планина, той се състоеше от ниви и ливади, които сега са келемета. На запад наклонът на планината е по-изявен, като скатовете му бързо достигат до река Тимок. На изток тръгват лъктушещи рекички, оформяйки полупланински релеф, подобен на този този при град Брезник. Изявени планини, които да се отделят от Балкана в този участък няма.

  

   ІІ. Участъкът от билото на Балкана от връх Връшка чука до Салашкия проход:

   В този участък Балканат се издига, но отклонения от него с планини също няма.  На изток тръгват доста слабоводни реки, на запад скатовете са временни пасища, докато се запазва пролетната влага по тях. Появяват се и гори след рекичката към с. Раковица, предимно дъбови. Тази част на Балкана ми е най-скучна и имам лош спомен от около 1991 г, когато по мен тръгна волнонаемен граничар, както войникът от заставата по-късно ми каза, че е професионален убиец.

 

ІІІ. Участъкът от билото на Балкана от Салашкия проход до Светиниколския проход:

   Тук Балканът вече показва зъбките си. Той се надига, надига, достига до голия, наподобяващ на тревист стръмен конус връх Голеш, после се спуска малко и започва диво изкачване в буквалния и преносния смисъл да първия алпийски връх на билото му, Орлов камък.. Следва още по-голяма дивотия, върви се в гъста смърчова гора с клони на дърветата до земята и се достига до един от най-красивите върхове на Балкана въобще, Хайдушки камък. Настръхвам, като си припомня красотата му. Снимката на ника ми е силуетът ми на един от неговите камъни. Под него има камък, наподобяващ наблюдателен пункт към Чупренската долина, това е Хайдушкият камък, дал името на върха. Следва спускане, ама едно истинско спускане, за да се достигне до седловината Светиниколски проход, през който преминава до сега ползван римски път от първа категория.

   От този участък започва две разклонения на планина. Тръгващото на изток е между долините на реките Стакевска и Салашка. То бива наричано погрешно Белоградчишка планина, но точно това разклонение е Светиниколската планина. По него са красивите скали, зпочващи поединично или на групи от с. Граничак и достигащи до с. Фалковец. Според мен тези скални феномени на отклонението от централното било на планината са дълги към 25 км. Това отклонение от Балкана свършва чак при град Димово.

    На запад се отделят два големи рида от този участък на планината, кито достигат до гр. Княжевац. Те носят иманата на населените места под тях, Алдинска и Радичевацка планини. Не могат да се мерят по красота и оригиналност с планината, в чиито център се явява Белоградчик – това са си казионни пасища, при това временни.

   

      ІV. Участъкът на планината от Светиноколския проход до Петрохан:

      Тук оро.. и хидрографията са много сложни, а красотата на Балкана може да се мери с тази на Северния и на Южния Джендем. Но дивотията и страхотията му нямат алтернатива не само за Балкана, но и спрямо останалите планини на България.

     Билото в началото преминава през много тесен скалист участък, най-високата точка на който е връх Острата чука. Следва превал -  Козият -  свързващ селата Црни връх и Горни Лом, след който билото се изкачва много високо, достигайки вр. Миджур. Следва продължително леко спускане за да се достигне до двете Мартинови чуки. Изгледът на Изток е уникален – вижда се резерватът Чупрене, на запад се виждат зъберите на рида Бабин зуб. След Мартиновите чуки следват върховете Вражата глава, Трите чуки, Копрен, за да се слезе на превала Кацакамък. След този превал билото се успокоява, преминава се през веригата Мучибаба, достигат се върховете Сребрен, три върха с име Ком, още два след тях - Гола и Зелена глава, след които се слиза на Петроханския проход. Този преход е за най-добрите, силни и смели туристи.

    Отклоненията на планински ридове от билото в този участък, носещи името на отделни планини са много.

     Първата планина, която се отклонява на изток е мужду долините на реките Стакевска и Чупренска. Тя е наричана Турлашката планина. Най-важният й град е Върбово. Планината се състои от върхове тип чалове, голи /обезлесени в миналото/, карстови, а между върховете са селата. Връх на френски езк е тур, затова живущите около върховете биват наричани турлаци, така наричат и тези около село Зимевица. Ще отбележа, че това са хората, живущи при най-суровите природни условия в България.

    Втората планина пак на изток от билото се нарича Чупренска, а в последно време – Резерват Чупрене. Това е една от най-дивните като красоти планина българска, ще спомена и  едно село, Репляна. Видяното от това село към Белоградчиик и Широката планина, към долините на реките Лом и Чупренска, които текат от двете страни на този рид-планина е винаги живо в мен, и сега настръхвам пред красотата към река Лом.  Такава красота се среща рядко.

   Следващата планина, много голяма и подобна на Мургаш е Язовата планина. Тя се отделя от билото при първата от Мартиновите чуки. От едната й страна тече р. Лом, а от другата – река Огоста. Тази планина е толкова голяма, че продължението й също има свое име, Широка планина. Широката планина е карстова, обезлесена в значителна степен. Централно й населено място е село Смоляновци, където има музей на един тамошен големец, направен му приживе. Преди месец-два той почина внезапно.

    Какво се отделя обаче от билото на Балкана на запад?

    Първата планина - нещо много огромно! – е Бабин зуб. Тази планина започва от вр. Миджур и е между долините на реките Темщица и Търговишки Тимок. Само човек като мен, който познава тази планина знае колко огромна е тя и колко е красива. Тук сърбите си построиха ски база, като считат да я разширят с хотелска база до 5000 места. Нашите скитуристи от типа сноби вместо да идват тук, където цените са многократно по-ниски от нашите по Боровец, Пампорово или Банско изобщо не са и чували за база „Бабин зуб”. А през лятото това място какви прелести предлага като туристическа дестинация, ще посоча само три – скалите Бабин зуб, масивът на Миджур, Острата чука.

    Следващата планина-отклонение наричана Гостуша е от същия тип, мнго огромна, повече дори от Бабин зуб по площ. Тя е между реките Темщица и Дойкинска. Планината започва от вр. Вражата глава и продължава чак до р. Височица. Дано да не съм единственият турист български, упознал тази планина в подрбности. Давам един таг за нея, Пъклещица. Това са едни въртопи, наподобяващи на казаните с катран в ада.

    Още една планина се отделя от централното било на Балкана, и тя страхотна. Нарича се Понор и започва от вериигата на върховете Копрен, които са пет. Тази планина е характерна с карстовите си извори и пещери, в които се чува шум на вода. В блога си имам доста снимки от нея. Разположена е между рееките Дойкинска и Йеловишка.

   Следващите планини на запад са по-малки, но ще ги циитирам и тях - Росоомачката, Сенокоската и Криводолската. Първите две започват от билото, наричано Мучибаба, третата – изпод връх Сребрен. Тук релефът на планината напомня на този преди връх Вежен.

    Последната планина, отделяща се от западната страна на Балкана е Видлич, която също е доста голяма по площ. Тя започва от вр. Ком и достига до р. Темщица, ограничена от рекита Височиица и Нишава.

    На изток от билото се отделят две планини. Първата се нарича Здравченска или Дългоделска, която започва от вр. Сребрен и достига до манастира при с. Лопушна. Втората е къса, висока стръмна, нарича се Берковска. Тук е бъкано с римски пътища, строени по невероятни места.

 

     V. Участъкът на планината от прохода Петрохан до Троянския проход:

     Това е най-сложната част на Балкана. Първото голямо разклонение на юг се нарича Понор планина, която се състои от три дяла. Отбелязвам предварително, че тя граничи с още едно грамадно отклонение на Балкана на юг, ще го посоча и него.

      Второ разклонение от Балкана започва на север, но то е толкова голямо, че носи името на две самостоятелни планини – Врачанската и Веслец.

      Следва Искърският пролом, който прави един ъгъл от 90 градуса при Лакатник /Лакътник е точното му име/. Тук планината е широка към 40 км. От връх Увеса на север започва ново разклонение – голяма планина, наречена Ржана. Следващото голямо отклонение на юг, започващо от вр. Мургаш има площ поне 3 пъти по-голяма от тази на Витоша, като свои имена на планини имат и принадлежащи към него планини. Първата е Голема планина, която свърщва до Искърския пролом. Втората планина е Малата планина, но тя има към нея още планини – Чепън, Въртоп, Три ушиь Косматица. Дано да не пропусна и ое някоя.

    От вр. Мургаш на седвер има ново отклонеие, наречено планината Било. То е по-скрмоно като площ.

    Между върховете Мургаш и Баба започва отклонение, наричано Гълъбец. Това е началото на Средна гора, и тя - част от Балкана, в този участък наречена Ихтиманска. Ново отклонение на юг има при вр. Вежен, наречено Козница. Продължението му се нарича Същинска Средна гора. Държа да отбележа, че тези имена са измислени и глупави – Средна гора в три издания. Това си е част от Балкана и тези Средни гори са имали имена,преведени по най-тъпия начин от турския език. Педеругите преводачи преведоха връх Даутов в Пирин на Гърбец.

   На север обаче също се отделя една голяма планина между реките Бели Вит и Осъм, наречена Васильовска планина на името на село Васильово. Тази планина е дълга над 40 км.

 

    VІ. Участъкът на планиината от Троянския проход до Прохода на републикатаа /Хаинбоаз/:

 

    Това е най-високата част на планината. Първото отклонение от Балкана на юг се нарича Стражата, като ридът, спускащ се от местността Параджика е между реките Тунджа и Стряма. Нова планина се е отделила от Балкана - третата част на Средна гора, наречена Сърнена. Тя ще продължи чак до завоя на Тунджа към Ямбол. На север пък се оформя още една планина, но по-ниска и населена, която остава между реките Росица и Видима. Тя се нарича Кръвеник.

 

    VІІ. Участъкът от планината между Прохода на републиката и Пролома на р. Камчия.

    От този участък  рид на север от вр. Чумерна дава начало на още една планина, доста голяма по площ, наречена Еленски възвишения. Тази планина не е висока и е населена, тя е приказно красива. Подобна е природата по Кулско.

   След прохода Вратник на юг се отделят още две планини от Балкана . Стидовска и Гребенец, а на север – Котленската плранина. Те се разделят от върха Разбойна /делящ връх/.

   На север обаче след Ришкия проход започва едно голямо отклонение от Балкана, носещо името на две планини – Драгоевска и Провадийска. Те са ниски, населени, но са планини, производна на Балкана.

  

   VІІІ. Участъкът от планината между Пролома на Камчия и нос Емине.

     В този участък билото на планината се разделя на три – Камчийска планина, Еминска планина и Карнобатска планина. Туристите, изминаващи прехода Ком-Емине пердашат по Еминското. Планината се снижава, но остава интересна. За мен тя тук е по-интересна отколкото при река Тимок, почти 1000 км. преди Черното море. Последната производна планина от Балкана тук е Айтоската. Характерното за нея е, че тя е населена с турци. Тук те още живеят в Средновековието – работи се от сутрин до вечер, метат се улиците, асфалтът се ползва за сушене на фасул или плодове, на кладенеца има отговорник, ако мине човек от тук му се предлага каквото имат – пъпеш, домати, ако има нужда от нещо викат магазинера. Пред взора ми се появи село Снягово, което не е точно от тази планина, но пък е също от турския регион по планините тук.

     Почти на края - нещо комично:

     В този най-източен край на Балкана има насилствено заселени каракачани. Те живеят във време дори преди Средновековието. При сватби те празнуват три дни без да спят, като се хвана на хоро на пет минути правят една стъпка. Булката извършва първия си интимен контакт със свекъра си, защото момчето може да се притесни и нищо да не се плучи с девствената му булка. След това. Виждал съм каракачани, които ползват пътя вечер, когато са прибрали стадата си, за да спят върху него, защото е топъл. Виждал съм ги да решат овцете си с гребен, една по една, а овцете им са като кукли от витрина.

   А съвсем накрая – нещо сериозно:

   Аз пиша за страната си, но в криворазбраното пазарно време поради приматизацията на подрастващите, това което пиша не представлява интерес за тях.  Ще му дойде времето обаче някога, няма кой друг да опише най-дивите части на България. Ако бях актуализирал писането си и сега пишех напр. какви страшни оръжия има Путин и как може за минути да унищожи всички по света, които мразят на-щастливите хора на земята, руснаците, какви перспективи би ни представил той ако се откажем от ЕС и др. подобни, вероятно от желание да ме четат примати щяха да ми подпалят блога. Но Господ си знае работата, той спуска задачи на определени лица и те работят, не чувствайки тежестта на това, което правят, дори то им носи радост. Така в света има хармония, в което се убедих и от фейсбука. На моя позната фейсбучка й закъсняло с три дни, но пък на другая мой позната туитърка й избързало с три дни. Значи има някакво равновесие в света, наричам го хармония…

   Прилагам едно мое селфи от планината в доста западна нейна част.

Да се вижда кой написа този нестандартен туристически постинг, в който има допълнени към Балкана 37 /пиша с думи, тридесет и седем/ производни от него планини, според мен с площ от около 15000 кв. км.

  

  

 

   

 

Много съм ти благодарен за благодатните разходки, които подаряваш с постингите си. Да си жив и здрав!

"Аз пиша за страната си, но в криворазбраното пазарно време поради приматизацията на подрастващите, това което пиша не представлява интерес за тях. Ще му дойде времето обаче някога, няма кой друг да опише най-дивите части на България."

***
Безценни са твоите пътеписи, достойни за класик.

Все някога ще ги оценят българите - тук и по широкия свят!

Ако знам кой е бих му пипнал носа. Ако е влажен, значи е в класа полумаймуни, ако му е сух - някяква по-висша маймуна ще да е, но пак ще осткава на хиляди години зад нас.